Кога е необходимо съдебно събиране?
Съдебното събиране на вземания е следващият логичен етап, когато извънсъдебните методи не доведат до желания резултат. То представлява правната процедура, чрез която кредиторът търси защита на правата си пред компетентния съд, с цел получаване на изпълнителен титул, въз основа на който може да пристъпи към принудително изпълнение.
В Адепт Финанс АД разполагаме със собствен правен екип от опитни юристи и адвокати, специализирани в облигационното, търговското и изпълнителното право. Нашите специалисти осигуряват пълно правно обслужване — от анализа на случая и подготовката на документацията до представителството пред съда и контрола на изпълнителното производство.
Съдебното събиране е препоръчително в следните случаи:
- Длъжникът отказва да комуникира или не изпълнява доброволно задължението си
- Длъжникът оспорва вземането или неговия размер
- Наближава изтичане на давностния срок по вземането
- Необходимо е налагане на обезпечителни мерки за защита на интересите на кредитора
- Вземането е от значителен размер и изисква правна сигурност
Видове съдебни производства
Българското процесуално законодателство предвижда няколко основни способа за съдебно събиране на вземания, като изборът на подходящия зависи от естеството и размера на вземането, наличните доказателства и поведението на длъжника.
Заповедно производство (чл. 410 и чл. 417 ГПК)
Заповедното производство е най-бързият съдебен способ за събиране на парични вземания. То се развива по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и може да бъде два вида:
- Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК — Подава се при парични вземания до 25 000 лв. Съдът издава заповед за изпълнение, а длъжникът има право да подаде възражение в двуседмичен срок. При липса на възражение, заповедта влиза в сила.
- Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК — Прилага се при вземания, основани на документи с особена доказателствена сила — запис на заповед, менителница, нотариален акт, договор с нотариална заверка, извлечение от банкови сметки. Съдът издава заповед и изпълнителен лист едновременно.
Исково производство
Исковото производство е общият ред за съдебна защита, при който се провежда пълно съдебно заседание с участието на двете страни. То се прилага в случаите, когато:
- Вземането не отговаря на условията за заповедно производство
- Длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение
- Необходимо е установяване на спорни фактически обстоятелства
- Вземането е свързано с обезщетение за вреди или неустойки
Исковото производство включва подаване на искова молба, размяна на книжа, провеждане на открити съдебни заседания, събиране на доказателства и постановяване на решение. При положителен резултат, кредиторът получава изпълнителен лист.
Обезпечителни мерки
Обезпечителните мерки са правни инструменти, насочени към защита на интересите на кредитора още преди постановяване на съдебно решение. Те се налагат по реда на чл. 389-403 ГПК и могат да включват:
- Запор на банкови сметки — блокиране на средствата по сметките на длъжника до размера на вземането
- Запор на движимо имущество — ограничаване правото на разпореждане с МПС, оборудване и други движими вещи
- Възбрана върху недвижими имоти — забрана за разпореждане с имоти на длъжника
- Спиране на изпълнението — в случаите, когато длъжникът предприема действия по разпиляване на имуществото си
Процес на съдебно събиране
Правен анализ
Извършваме цялостен правен анализ на вземането, проверяваме давностните срокове, доказателствената база и определяме оптималния правен способ за съдебна защита.
Подготовка на документи
Подготвяме всички процесуални документи — заявления, искови молби, доказателства, пълномощни. Осигуряваме прецизна и пълна документация за максимален успех пред съда.
Съдебно производство
Представляваме интересите ви пред компетентния съд. Нашите юристи водят всички заседания, подават необходимите молби и становища и защитават правата ви на всеки етап.
Изпълнителен лист
След влизане в сила на съдебното решение, получаваме изпълнителен лист и стартираме изпълнително производство за реално събиране на присъдените суми.
Правна рамка
Съдебното събиране на вземания в България се осъществява въз основа на няколко основни нормативни акта, които регламентират правата и задълженията на страните:
- Граждански процесуален кодекс (ГПК) — Основният процесуален закон, регламентиращ реда за съдебно и изпълнително производство, включително заповедното и исковото производство.
- Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) — Регламентира облигационните отношения, давностните срокове, лихвите и обезщетенията при неизпълнение на парични задължения.
- Търговски закон (ТЗ) — Регулира търговските сделки и задълженията между търговци, включително специфичните правила за търговски спорове.
- Закон за защита на потребителите (ЗЗП) — Определя правилата при събиране на потребителски вземания, включително ограниченията и задълженията на кредиторите.
Кога да изберете съдебно вместо извънсъдебно събиране?
Изборът между двата подхода зависи от множество фактори. Нашите специалисти ще ви помогнат да вземете информирано решение, но ето общи насоки:
- Извънсъдебно събиране е подходящо: когато длъжникът е платежоспособен, но е забавил плащането; когато искате да запазите бизнес отношенията; при вземания с малък размер; при наскоро просрочени задължения.
- Съдебно събиране е необходимо: когато длъжникът категорично отказва да плати; когато оспорва вземането; когато има риск от укриване на имущество; при наближаващ давностен срок; при по-големи суми, изискващи правна сигурност.
В повечето случаи препоръчваме комбиниран подход — първоначално извънсъдебно събиране, последвано от съдебни действия при необходимост. Този подход осигурява максимална ефективност и оптимизира разходите.
Често задавани въпроси
Заповедното производство по чл. 410 ГПК обикновено отнема между 1 и 3 месеца, в зависимост от натовареността на съда и поведението на длъжника. Заповедното производство по чл. 417 ГПК може да бъде по-бързо — до 1 месец. Исковото производство е по-продължително и обикновено отнема между 6 и 18 месеца на първа инстанция, в зависимост от сложността на делото.
Разходите включват държавни такси (обикновено 4% от размера на вземането, но не по-малко от 50 лв.), адвокатски хонорари и евентуални разходи за вещи лица и свидетели. При Адепт Финанс АД повечето от тези разходи се поемат от нас и се възстановяват от длъжника при успешен изход на делото. Нашата комисиона се дължи само при успешно събиране.
Да, съгласно чл. 86 от ЗЗД, при забава на длъжник за парично задължение, кредиторът има право на законна лихва за забава от деня на забавата. Към момента законната лихва е основният лихвен процент на БНБ плюс 10 процентни пункта. Освен това, при договорни отношения може да се претендира и договорна неустойка, ако такава е предвидена в договора.
Общият давностен срок за парични вземания е 5 години (чл. 110 ЗЗД). За определени видове вземания давността е 3 години — трудови възнаграждения, наеми, комунални услуги, застрахователни обезщетения и др. (чл. 111 ЗЗД). Давността се прекъсва с предявяване на иск или с признаване на вземането от длъжника. Изключително важно е да не допускате изтичане на давностния срок.
При открито производство по несъстоятелност, кредиторът трябва да предяви вземането си в установените от закона срокове пред синдика и съда по несъстоятелността. Адепт Финанс АД осигурява пълно представителство в производството по несъстоятелност, включително предявяване на вземания, участие в събрания на кредиторите и защита на вашите интереси при разпределение на масата на несъстоятелността.
Съгласно чл. 78 ГПК, при уважаване на иска, ответникът (длъжникът) се осъжда да заплати на ищеца (кредитора) направените по делото разноски — включително държавни такси, адвокатски хонорари и разходи за доказателства. На практика това означава, че при успешен изход, всички съдебни разходи се възстановяват от длъжника.